Троянска керамика

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки.^[1] Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.

В по-общ смисъл терминът се използва от 19 в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в древна Атина населен предимно с грънчари.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство.

Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX и началото на X век се поставя началото на българската школа в тази област.

Близо два века след създаването на българската държава майстори грънчари в столицата Преслав се прославят със своята декоративна керамика.

Техните изделия впечатляват с техниката и художествения си стил, като се нареждат сред най-добрите средновековни керамични образци. През XII-XIV век керамичното изкуство в България се развива още по-интензивно. Характерни за него са растителните елементи с геометрични форми, докато изобразяването на животински и човешки фигури се среща по-рядко. Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове.

През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. От XVII век обаче то постепенно започва да се съживява и развива. А през 1911 г. се открива и грънчарското училище в Троян – днес Национална гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев”. Нейният директор, д-р Илиян Илиев, споделя как училището надгражда и развива българските традиции в изкуството на керамиката.

Източник: wikipedia.org, bnr.bg